Безкрайно е над мене синьото небе,
а черна птица някъде лети умело.
И нищо на света не може да я спре
да препуска и мечтае смело.
Да стигне някъде далече, там,
където ще приключи самотата,
защото никой не желае да е сам,
а иска да споделя красотата.
Да се наслади на тая свобода!
Из гората някъде, на тихо.
И желания, почти като съдба,
сбъднати във шепа стихове.
До теб ще бъда в друг живот,
няма да разчитам на случайност.
Двамата със теб ще сме едно
и ще обичам до безкрайност.
Различни думи, пътища, въпроси
терзаят ти сърцето ежедневно,
решения добри, понякога и лоши,
взети присърце или с небрежност.
Животът е падение с възходи
и навярно ще ти бъде трудно,
сигурно със дни ще се тормозиш,
но повярвай ми, това е нужно -
за да вкусиш късче щастие,
първо трябва да изпиташ мъка...
Така душата, пръсната на части
отново се събира след разлъка.
И зная, че животът не е лесен,
но след толкоз трудности и сълзи
си останал все така човечен
и не си дал да се изплъзнат
доблест, честност и усмивка,
мъдрост и безкрайна доброта.
Ти си извор, чист и бликнал
насред тръни в пустошта.
Помни, че твой приятел пръв
ще остана аз докрая на света,
защото ти за мен отдавна си такъв
и ценя високо твойта доброта.
